Как правилно да изберем спомагателния глагол в италианския

Как да изберем между Essere и Avere при съставяне на сложни времена в италианския език

В италианския език изборът на спомагателен глагол (ausiliare) за образуване на сложни времена може да е объркващ, особено за начинаещите. Но има няколко основни правила, които ще ти помогнат да се ориентираш по-лесно и да правиш по-малко грешки.

Основни спомагателни глаголи

Италианският използва два спомагателни глагола за образуване на сложни времена: essere («съм») и avere («имам»). Те се комбинират с миналото причастие (participio passato) на основния глагол, за да се съставят времена като passato prossimo, trapassato prossimo и други.

Общи правила при избора на спомагателен глагол

Преходни и непреходни глаголи:

При преходните глаголи – тези, които имат пряко допълнение (отговарят на въпросите «какво?» или «кого?»), обикновено се използва avere.

Например:

• Ho mangiato la pizza. (Изядох пицата.)
• Hai visto il film? (Гледа ли филма?)

При непреходните глаголи, които нямат пряко допълнение, най-често се използва essere.

Примери:

• Sono arrivato in tempo. (Пристигнах навреме.)
• Siamo partiti alle nove. (Тръгнахме в девет.)

Глаголи на движение и промяна на състояние:

Също така се използва essere с непреходни глаголи, които изразяват движение (отивам, идвам, качвам се, падам и т.н.) или промяна на състояние (раждам се, умирам, ставам нещо).

Примери:

• Sono andato a casa. (Отидох си вкъщи.)
• È nato ieri. (Роди се вчера.)
• Siamo diventati amici. (Станахме приятели.)

Възвратни глаголи:

Всички възвратни глаголи използват essere. Те завършват на "-si" в инфинитив и описват действия, насочени към самия себе си.

Например:

• Mi sono svegliato presto. (Събудих се рано.)
• Si è lavata le mani. (Тя си изми ръцете.)

Безлични глаголи:

Някои безлични глаголи, като тези за атмосферни условия (piovere – «вали дъжд», nevicare – «вали сняг»), могат да се използват както с avere, така и с essere – зависи от контекста и региона.

Например:

• Ha piovuto tutta la notte. (Валя цяла нощ.)
• È nevicato molto. (Наваля много сняг.)

Изключения и особени случаи

Има и някои изключения, при които изборът на спомагателен глагол не следва горните правила. Някои непреходни глаголи традиционно се използват с avere, особено когато изразяват състояние, а не действие.

Пример е глаголът camminare («вървя»), който използва avere:

• Ho camminato per due ore. (Вървях два часа.)

Заключение

За да избереш правилния спомагателен глагол в италианския, е важно да се съобразиш с вида на глагола (преходен или непреходен), значението му (движение, състояние, възвратност) и възможните изключения. С практика и малко запомняне нещата стават все по-лесни.