В италианския език има четири основни глаголни наклона: изъявително, подчинително, условно и повелително наклонение. Всеки от тях се използва за изразяване на различни намерения, действия или състояния.
Изъявителното наклонение говори за факти, подчинителното — за съмнения и желания, условното — за хипотетични ситуации, а повелителното — за заповеди и молби.
Умението да спреждаш глаголи правилно в тези наклонения ти позволява лесно да изразяваш различни мисли и чувства в ежедневния разговор.
Ha mandato una lettera. (Alessandro Manzoni, I Promessi Sposi)
mandare :
man|dà|re
: (accento grave)
indicativo mandare. Изявително наклонение на глагола mandare
|
Tempo semplice
mandare presente |
||
| io | mando |
🔊
|
| tu | mandi |
🔊
|
| lui/lei/Lei | manda |
🔊
|
| noi | mandiamo |
🔊
|
| voi | mandate |
🔊
|
| loro | mandano |
🔊
|
|
Tempo semplice
mandare imperfetto |
||
| io | mandavo |
🔊
|
| tu | mandavi |
🔊
|
| lui/lei/Lei | mandava |
🔊
|
| noi | mandavamo |
🔊
|
| voi | mandavate |
🔊
|
| loro | mandavano |
🔊
|
|
Tempo semplice
mandare futuro semplice |
||
| io | manderò |
🔊
|
| tu | manderai |
🔊
|
| lui/lei/Lei | manderà |
🔊
|
| noi | manderemo |
🔊
|
| voi | manderete |
🔊
|
| loro | manderanno |
🔊
|
|
Tempo semplice
mandare passato remoto |
||
| io | mandai |
🔊
|
| tu | mandasti |
🔊
|
| lui/lei/Lei | mandò |
🔊
|
| noi | mandammo |
🔊
|
| voi | mandaste |
🔊
|
| loro | mandarono |
🔊
|
|
Tempo composto
mandare futuro anteriore |
||
| io | avrò mandato |
🔊
|
| tu | avrai mandato |
🔊
|
| lui/lei/Lei | avrà mandato |
🔊
|
| noi | avremo mandato |
🔊
|
| voi | avrete mandato |
🔊
|
| loro | avranno mandato |
🔊
|
|
Tempo composto
mandare passato prossimo |
||
| io | ho mandato |
🔊
|
| tu | hai mandato |
🔊
|
| lui/lei/Lei | ha mandato |
🔊
|
| noi | abbiamo mandato |
🔊
|
| voi | avete mandato |
🔊
|
| loro | hanno mandato |
🔊
|
|
Tempo composto
mandare trapassato prossimo |
||
| io | avevo mandato |
🔊
|
| tu | avevi mandato |
🔊
|
| lui/lei/Lei | aveva mandato |
🔊
|
| noi | avevamo mandato |
🔊
|
| voi | avevate mandato |
🔊
|
| loro | avevano mandato |
🔊
|
|
Tempo composto
mandare trapassato remoto |
||
| io | ebbi mandato |
🔊
|
| tu | avesti mandato |
🔊
|
| lui/lei/Lei | ebbe mandato |
🔊
|
| noi | avemmo mandato |
🔊
|
| voi | aveste mandato |
🔊
|
| loro | ebbero mandato |
🔊
|
Обща информация за изявително наклонение (Indicativo) на италианските глаголи
Изявителното наклонение (Indicativo) е едно от основните наклонения на глаголите в италианския език, използвано за изразяване на действия, състояния или събития, които се считат за реални или сигурни. То служи за описване на факти, ежедневни навици и обективни ситуации.
Например, изречения като „Io vado al mercato“ или „Loro studiano per l'esame“ илюстрират използването на изявително наклонение за предаване на конкретна информация.
Това наклонение може да се спрежда в различни времена, като сегашно, минало и бъдеще, което позволява точно определяне на времето на действието. Разбирането на изявителното наклонение е ключово за ефективната комуникация и усвояването на нюансите на италианския език.
congiuntivo mandare. Подчинително наклонение на глагола mandare
|
Tempo semplice
mandare congiuntivo presente |
||
| io | mandi |
🔊
|
| tu | mandi |
🔊
|
| lui/lei/Lei | mandi |
🔊
|
| noi | mandiamo |
🔊
|
| voi | mandiate |
🔊
|
| loro | mandino |
🔊
|
|
Tempo semplice
mandare congiuntivo imperfetto |
||
| io | mandassi |
🔊
|
| tu | mandassi |
🔊
|
| lui/lei/Lei | mandasse |
🔊
|
| noi | mandassimo |
🔊
|
| voi | mandaste |
🔊
|
| loro | mandassero |
🔊
|
|
Tempo composto
mandare congiuntivo passato |
||
| io | abbia mandato |
🔊
|
| tu | abbia mandato |
🔊
|
| lui/lei/Lei | abbia mandato |
🔊
|
| noi | abbiamo mandato |
🔊
|
| voi | abbiate mandato |
🔊
|
| loro | abbiano mandato |
🔊
|
|
Tempo composto
mandare congiuntivo trapassato |
||
| io | avessi mandato |
🔊
|
| tu | avessi mandato |
🔊
|
| lui/lei/Lei | avesse mandato |
🔊
|
| noi | avessimo mandato |
🔊
|
| voi | aveste mandato |
🔊
|
| loro | avessero mandato |
🔊
|
Обща информация за конюнктив (Congiuntivo) на италианските глаголи
Субективното наклонение (Congiuntivo) е основно глаголно наклонение в италианския език, използвано за изразяване на несигурност, желания, емоции и хипотетични ситуации. То се използва при разглеждане на действия, които не са сигурни или реални, например при съмнение или възможност.
Например, изречения като „Spero che tu venga“ или „Se avessi tempo, partirei“ илюстрират употребата на субжунктив, за да отразят състояния на духа или събития, зависещи от условия.
Това наклонение може да се появи в различни времена, като сегашно и минало, и е от съществено значение за нюансирана комуникация и изразяване на сложни мисли на италиански.
condizionale mandare. Условно наклонение на глагола mandare
|
Tempo semplice
mandare condizionale presente |
||
| io | manderei |
🔊
|
| tu | manderesti |
🔊
|
| lui/lei/Lei | manderebbe |
🔊
|
| noi | manderemmo |
🔊
|
| voi | mandereste |
🔊
|
| loro | manderebbero |
🔊
|
|
Tempo composto
mandare condizionale passato |
||
| io | avrei mandato |
🔊
|
| tu | avresti mandato |
🔊
|
| lui/lei/Lei | avrebbe mandato |
🔊
|
| noi | avremmo mandato |
🔊
|
| voi | avreste mandato |
🔊
|
| loro | avrebbero mandato |
🔊
|
Обща информация за кондиционал (Condizionale) на италианските глаголи
Условното наклонение (Condizionale) е основен глаголен начин в италианския език, използван за изразяване на действия или състояния, които зависят от определени условия. Често се използва за формулиране на желания, молби или хипотетични ситуации, които не са сигурни.
Например изречения като „Vorrei un caffè“ или „Se avessi più tempo, viaggerei di più“ илюстрират как условното наклонение се използва за изразяване на ситуации, зависещи от конкретни обстоятелства.
Този начин може да се спряга в времена като сегашно и минало и е съществен за ясна комуникация и изразяване на сложни мисли в италианския език.
imperativo mandare. Повелително наклонение на глагола mandare
mandare imperativo |
||
| tu | manda |
🔊
|
| noi | mandiamo |
🔊
|
| voi | mandate |
🔊
|
mandare congiuntivo esortativo |
||
| Lei | mandi |
🔊
|
| Che lui/lei | mandi |
🔊
|
| Che loro | mandino |
🔊
|
Обща информация за императива (Imperativo) на италианските глаголи
Повелително наклонение (Imperativo) е основно глаголно наклонение в италианския език, използвано за даване на заповеди, инструкции или съвети. То се образува за второ лице единствено число, второ лице множествено число и първо лице множествено число.
Например, изречения като „Fai attenzione!“ или „Parlate lentamente!“ показват как повелителното наклонение може да се използва за директна и ясна комуникация. Фразата „Andiamo!“, изразяваща покана да се направи нещо заедно, също е пример за повелително наклонение.
Важно е да се отбележи, че повелителното наклонение няма форми за трето лице единствено и множествено число. В тези случаи се използва подчинително наклонение (Congiuntivo), за да се изразят желания или препоръки по по-меки начин. Тази особеност прави италианския език уникален, тъй като подчинителното наклонение придава учтивост и деликатност на разговора.
Познаването на повелителното наклонение и правилната му употреба е от съществено значение за ефективна комуникация и поддържане на приятелски тон в ежедневните взаимодействия.
Ето защо е важно да използвате нашия треньор по спрежение за изучаване на италиански!
Спрежението на глаголи е една от най-трудните части на италианския език и овладяването ѝ изисква редовна практика.
С нашия интерактивен инструмент можете да упражнявате по забавен и персонализиран начин, като се справяте както с най-често използваните, така и с по-предизвикателните глаголи. Нашият треньор ви помага да подобрите точността и скоростта си, за да направите комуникацията си по-гладка.
Независимо дали сте начинаещ или напреднал, нашият треньор по спрежение ще ви помогне да издигнете езиковите си умения на следващото ниво!