В италианския език има четири основни глаголни наклона: изъявително, подчинително, условно и повелително наклонение. Всеки от тях се използва за изразяване на различни намерения, действия или състояния.
Изъявителното наклонение говори за факти, подчинителното — за съмнения и желания, условното — за хипотетични ситуации, а повелителното — за заповеди и молби.
Умението да спреждаш глаголи правилно в тези наклонения ти позволява лесно да изразяваш различни мисли и чувства в ежедневния разговор.
Ha disfatto il lavoro. (Luigi Pirandello, Il Fu Mattia Pascal)
disfare :
di|sfà|re
: (accento grave)
indicativo disfare. Изявително наклонение на глагола disfare
|
Tempo semplice
disfare presente |
||
| io | disfo |
🔊
|
| tu | disfi |
🔊
|
| lui/lei/Lei | disfa |
🔊
|
| noi | disfiamo |
🔊
|
| voi | disfate |
🔊
|
| loro | disfano |
🔊
|
|
Tempo semplice
disfare imperfetto |
||
| io | disfavo |
🔊
|
| tu | disfavi |
🔊
|
| lui/lei/Lei | disfava |
🔊
|
| noi | disfavamo |
🔊
|
| voi | disfavate |
🔊
|
| loro | disfavano |
🔊
|
|
Tempo semplice
disfare futuro semplice |
||
| io | disferò |
🔊
|
| tu | disferai |
🔊
|
| lui/lei/Lei | disferà |
🔊
|
| noi | disferemo |
🔊
|
| voi | disferete |
🔊
|
| loro | disferanno |
🔊
|
|
Tempo semplice
disfare passato remoto |
||
| io | disfai |
🔊
|
| tu | disfasti |
🔊
|
| lui/lei/Lei | disfò |
🔊
|
| noi | disfammo |
🔊
|
| voi | disfaste |
🔊
|
| loro | disfarono |
🔊
|
|
Tempo composto
disfare futuro anteriore |
||
| io | avrò disfato |
🔊
|
| tu | avrai disfato |
🔊
|
| lui/lei/Lei | avrà disfato |
🔊
|
| noi | avremo disfato |
🔊
|
| voi | avrete disfato |
🔊
|
| loro | avranno disfato |
🔊
|
|
Tempo composto
disfare passato prossimo |
||
| io | ho disfato |
🔊
|
| tu | hai disfato |
🔊
|
| lui/lei/Lei | ha disfato |
🔊
|
| noi | abbiamo disfato |
🔊
|
| voi | avete disfato |
🔊
|
| loro | hanno disfato |
🔊
|
|
Tempo composto
disfare trapassato prossimo |
||
| io | avevo disfato |
🔊
|
| tu | avevi disfato |
🔊
|
| lui/lei/Lei | aveva disfato |
🔊
|
| noi | avevamo disfato |
🔊
|
| voi | avevate disfato |
🔊
|
| loro | avevano disfato |
🔊
|
|
Tempo composto
disfare trapassato remoto |
||
| io | ebbi disfato |
🔊
|
| tu | avesti disfato |
🔊
|
| lui/lei/Lei | ebbe disfato |
🔊
|
| noi | avemmo disfato |
🔊
|
| voi | aveste disfato |
🔊
|
| loro | ebbero disfato |
🔊
|
Обща информация за изявително наклонение (Indicativo) на италианските глаголи
Изявителното наклонение (Indicativo) е едно от основните наклонения на глаголите в италианския език, използвано за изразяване на действия, състояния или събития, които се считат за реални или сигурни. То служи за описване на факти, ежедневни навици и обективни ситуации.
Например, изречения като „Io vado al mercato“ или „Loro studiano per l'esame“ илюстрират използването на изявително наклонение за предаване на конкретна информация.
Това наклонение може да се спрежда в различни времена, като сегашно, минало и бъдеще, което позволява точно определяне на времето на действието. Разбирането на изявителното наклонение е ключово за ефективната комуникация и усвояването на нюансите на италианския език.
congiuntivo disfare. Подчинително наклонение на глагола disfare
|
Tempo semplice
disfare congiuntivo presente |
||
| io | disfi |
🔊
|
| tu | disfi |
🔊
|
| lui/lei/Lei | disfi |
🔊
|
| noi | disfiamo |
🔊
|
| voi | disfiate |
🔊
|
| loro | disfino |
🔊
|
|
Tempo semplice
disfare congiuntivo imperfetto |
||
| io | disfassi |
🔊
|
| tu | disfassi |
🔊
|
| lui/lei/Lei | disfasse |
🔊
|
| noi | disfassimo |
🔊
|
| voi | disfaste |
🔊
|
| loro | disfassero |
🔊
|
|
Tempo composto
disfare congiuntivo passato |
||
| io | abbia disfato |
🔊
|
| tu | abbia disfato |
🔊
|
| lui/lei/Lei | abbia disfato |
🔊
|
| noi | abbiamo disfato |
🔊
|
| voi | abbiate disfato |
🔊
|
| loro | abbiano disfato |
🔊
|
|
Tempo composto
disfare congiuntivo trapassato |
||
| io | avessi disfato |
🔊
|
| tu | avessi disfato |
🔊
|
| lui/lei/Lei | avesse disfato |
🔊
|
| noi | avessimo disfato |
🔊
|
| voi | aveste disfato |
🔊
|
| loro | avessero disfato |
🔊
|
Обща информация за конюнктив (Congiuntivo) на италианските глаголи
Субективното наклонение (Congiuntivo) е основно глаголно наклонение в италианския език, използвано за изразяване на несигурност, желания, емоции и хипотетични ситуации. То се използва при разглеждане на действия, които не са сигурни или реални, например при съмнение или възможност.
Например, изречения като „Spero che tu venga“ или „Se avessi tempo, partirei“ илюстрират употребата на субжунктив, за да отразят състояния на духа или събития, зависещи от условия.
Това наклонение може да се появи в различни времена, като сегашно и минало, и е от съществено значение за нюансирана комуникация и изразяване на сложни мисли на италиански.
condizionale disfare. Условно наклонение на глагола disfare
|
Tempo semplice
disfare condizionale presente |
||
| io | disferei |
🔊
|
| tu | disferesti |
🔊
|
| lui/lei/Lei | disferebbe |
🔊
|
| noi | disferemmo |
🔊
|
| voi | disfereste |
🔊
|
| loro | disferebbero |
🔊
|
|
Tempo composto
disfare condizionale passato |
||
| io | avrei disfato |
🔊
|
| tu | avresti disfato |
🔊
|
| lui/lei/Lei | avrebbe disfato |
🔊
|
| noi | avremmo disfato |
🔊
|
| voi | avreste disfato |
🔊
|
| loro | avrebbero disfato |
🔊
|
Обща информация за кондиционал (Condizionale) на италианските глаголи
Условното наклонение (Condizionale) е основен глаголен начин в италианския език, използван за изразяване на действия или състояния, които зависят от определени условия. Често се използва за формулиране на желания, молби или хипотетични ситуации, които не са сигурни.
Например изречения като „Vorrei un caffè“ или „Se avessi più tempo, viaggerei di più“ илюстрират как условното наклонение се използва за изразяване на ситуации, зависещи от конкретни обстоятелства.
Този начин може да се спряга в времена като сегашно и минало и е съществен за ясна комуникация и изразяване на сложни мисли в италианския език.
imperativo disfare. Повелително наклонение на глагола disfare
disfare imperativo |
||
| tu | disfa |
🔊
|
| noi | disfiamo |
🔊
|
| voi | disfate |
🔊
|
disfare congiuntivo esortativo |
||
| Lei | disfi |
🔊
|
| Che lui/lei | disfi |
🔊
|
| Che loro | disfino |
🔊
|
Обща информация за императива (Imperativo) на италианските глаголи
Повелително наклонение (Imperativo) е основно глаголно наклонение в италианския език, използвано за даване на заповеди, инструкции или съвети. То се образува за второ лице единствено число, второ лице множествено число и първо лице множествено число.
Например, изречения като „Fai attenzione!“ или „Parlate lentamente!“ показват как повелителното наклонение може да се използва за директна и ясна комуникация. Фразата „Andiamo!“, изразяваща покана да се направи нещо заедно, също е пример за повелително наклонение.
Важно е да се отбележи, че повелителното наклонение няма форми за трето лице единствено и множествено число. В тези случаи се използва подчинително наклонение (Congiuntivo), за да се изразят желания или препоръки по по-меки начин. Тази особеност прави италианския език уникален, тъй като подчинителното наклонение придава учтивост и деликатност на разговора.
Познаването на повелителното наклонение и правилната му употреба е от съществено значение за ефективна комуникация и поддържане на приятелски тон в ежедневните взаимодействия.
Ето защо е важно да използвате нашия треньор по спрежение за изучаване на италиански!
Спрежението на глаголи е една от най-трудните части на италианския език и овладяването ѝ изисква редовна практика.
С нашия интерактивен инструмент можете да упражнявате по забавен и персонализиран начин, като се справяте както с най-често използваните, така и с по-предизвикателните глаголи. Нашият треньор ви помага да подобрите точността и скоростта си, за да направите комуникацията си по-гладка.
Независимо дали сте начинаещ или напреднал, нашият треньор по спрежение ще ви помогне да издигнете езиковите си умения на следващото ниво!