В италианския език има четири основни глаголни наклона: изъявително, подчинително, условно и повелително наклонение. Всеки от тях се използва за изразяване на различни намерения, действия или състояния.
Изъявителното наклонение говори за факти, подчинителното — за съмнения и желания, условното — за хипотетични ситуации, а повелителното — за заповеди и молби.
Умението да спреждаш глаголи правилно в тези наклонения ти позволява лесно да изразяваш различни мисли и чувства в ежедневния разговор.
Credo che tutto andrà bene.
credere :
cré|de|re
: (accento acuto)
indicativo credere. Изявително наклонение на глагола credere
|
Tempo semplice
Presente credere |
||
| io | credo |
🔊
|
| tu | credi |
🔊
|
| lui/lei/Lei | crede |
🔊
|
| noi | crediamo |
🔊
|
| voi | credete |
🔊
|
| loro | credono |
🔊
|
|
Tempo semplice
Imperfetto credere |
||
| io | credevo |
🔊
|
| tu | credevi |
🔊
|
| lui/lei/Lei | credeva |
🔊
|
| noi | credevamo |
🔊
|
| voi | credevate |
🔊
|
| loro | credevano |
🔊
|
|
Tempo semplice
Futuro semplice credere |
||
| io | crederò |
🔊
|
| tu | crederai |
🔊
|
| lui/lei/Lei | crederà |
🔊
|
| noi | crederemo |
🔊
|
| voi | crederete |
🔊
|
| loro | crederanno |
🔊
|
|
Tempo semplice
Passato remoto credere |
||
| io | credei |
🔊
|
| tu | credesti |
🔊
|
| lui/lei/Lei | credé |
🔊
|
| noi | credemmo |
🔊
|
| voi | credeste |
🔊
|
| loro | crederono |
🔊
|
|
Tempo composto
Futuro anteriore credere |
||
| io | avrò creduto |
🔊
|
| tu | avrai creduto |
🔊
|
| lui/lei/Lei | avrà creduto |
🔊
|
| noi | avremo creduto |
🔊
|
| voi | avrete creduto |
🔊
|
| loro | avranno creduto |
🔊
|
|
Tempo composto
Passato prossimo credere |
||
| io | ho creduto |
🔊
|
| tu | hai creduto |
🔊
|
| lui/lei/Lei | ha creduto |
🔊
|
| noi | abbiamo creduto |
🔊
|
| voi | avete creduto |
🔊
|
| loro | hanno creduto |
🔊
|
|
Tempo composto
Trapassato prossimo credere |
||
| io | avevo creduto |
🔊
|
| tu | avevi creduto |
🔊
|
| lui/lei/Lei | aveva creduto |
🔊
|
| noi | avevamo creduto |
🔊
|
| voi | avevate creduto |
🔊
|
| loro | avevano creduto |
🔊
|
|
Tempo composto
Trapassato remoto credere |
||
| io | ebbi creduto |
🔊
|
| tu | avesti creduto |
🔊
|
| lui/lei/Lei | ebbe creduto |
🔊
|
| noi | avemmo creduto |
🔊
|
| voi | aveste creduto |
🔊
|
| loro | ebbero creduto |
🔊
|
Обща информация за изявително наклонение (Indicativo) на италианските глаголи
Изявителното наклонение (Indicativo) е едно от основните наклонения на глаголите в италианския език, използвано за изразяване на действия, състояния или събития, които се считат за реални или сигурни. То служи за описване на факти, ежедневни навици и обективни ситуации.
Например, изречения като „Io vado al mercato“ или „Loro studiano per l'esame“ илюстрират използването на изявително наклонение за предаване на конкретна информация.
Това наклонение може да се спрежда в различни времена, като сегашно, минало и бъдеще, което позволява точно определяне на времето на действието. Разбирането на изявителното наклонение е ключово за ефективната комуникация и усвояването на нюансите на италианския език.
congiuntivo credere. Подчинително наклонение на глагола credere
|
Tempo semplice
Congiuntivo presente credere |
||
| io | creda |
🔊
|
| tu | creda |
🔊
|
| lui/lei/Lei | creda |
🔊
|
| noi | crediamo |
🔊
|
| voi | crediate |
🔊
|
| loro | credano |
🔊
|
|
Tempo semplice
Congiuntivo imperfetto credere |
||
| io | credessi |
🔊
|
| tu | credessi |
🔊
|
| lui/lei/Lei | credesse |
🔊
|
| noi | credessimo |
🔊
|
| voi | credeste |
🔊
|
| loro | credessero |
🔊
|
|
Tempo composto
Congiuntivo passato credere |
||
| io | abbia creduto |
🔊
|
| tu | abbia creduto |
🔊
|
| lui/lei/Lei | abbia creduto |
🔊
|
| noi | abbiamo creduto |
🔊
|
| voi | abbiate creduto |
🔊
|
| loro | abbiano creduto |
🔊
|
|
Tempo composto
Congiuntivo trapassato credere |
||
| io | avessi creduto |
🔊
|
| tu | avessi creduto |
🔊
|
| lui/lei/Lei | avesse creduto |
🔊
|
| noi | avessimo creduto |
🔊
|
| voi | aveste creduto |
🔊
|
| loro | avessero creduto |
🔊
|
Обща информация за конюнктив (Congiuntivo) на италианските глаголи
Субективното наклонение (Congiuntivo) е основно глаголно наклонение в италианския език, използвано за изразяване на несигурност, желания, емоции и хипотетични ситуации. То се използва при разглеждане на действия, които не са сигурни или реални, например при съмнение или възможност.
Например, изречения като „Spero che tu venga“ или „Se avessi tempo, partirei“ илюстрират употребата на субжунктив, за да отразят състояния на духа или събития, зависещи от условия.
Това наклонение може да се появи в различни времена, като сегашно и минало, и е от съществено значение за нюансирана комуникация и изразяване на сложни мисли на италиански.
condizionale credere. Условно наклонение на глагола credere
|
Tempo semplice
Condizionale presente credere |
||
| io | crederei |
🔊
|
| tu | crederesti |
🔊
|
| lui/lei/Lei | crederebbe |
🔊
|
| noi | crederemmo |
🔊
|
| voi | credereste |
🔊
|
| loro | crederebbero |
🔊
|
|
Tempo composto
Condizionale passato credere |
||
| io | avrei creduto |
🔊
|
| tu | avresti creduto |
🔊
|
| lui/lei/Lei | avrebbe creduto |
🔊
|
| noi | avremmo creduto |
🔊
|
| voi | avreste creduto |
🔊
|
| loro | avrebbero creduto |
🔊
|
Обща информация за кондиционал (Condizionale) на италианските глаголи
Условното наклонение (Condizionale) е основен глаголен начин в италианския език, използван за изразяване на действия или състояния, които зависят от определени условия. Често се използва за формулиране на желания, молби или хипотетични ситуации, които не са сигурни.
Например изречения като „Vorrei un caffè“ или „Se avessi più tempo, viaggerei di più“ илюстрират как условното наклонение се използва за изразяване на ситуации, зависещи от конкретни обстоятелства.
Този начин може да се спряга в времена като сегашно и минало и е съществен за ясна комуникация и изразяване на сложни мисли в италианския език.
imperativo credere. Повелително наклонение на глагола credere
Imperativo credere |
||
| tu | credi |
🔊
|
| noi | crediamo |
🔊
|
| voi | credete |
🔊
|
Congiuntivo credere |
||
| Lei | creda |
🔊
|
| Che lui/lei | creda |
🔊
|
| Che loro | credano |
🔊
|
Обща информация за императива (Imperativo) на италианските глаголи
Повелително наклонение (Imperativo) е основно глаголно наклонение в италианския език, използвано за даване на заповеди, инструкции или съвети. То се образува за второ лице единствено число, второ лице множествено число и първо лице множествено число.
Например, изречения като „Fai attenzione!“ или „Parlate lentamente!“ показват как повелителното наклонение може да се използва за директна и ясна комуникация. Фразата „Andiamo!“, изразяваща покана да се направи нещо заедно, също е пример за повелително наклонение.
Важно е да се отбележи, че повелителното наклонение няма форми за трето лице единствено и множествено число. В тези случаи се използва подчинително наклонение (Congiuntivo), за да се изразят желания или препоръки по по-меки начин. Тази особеност прави италианския език уникален, тъй като подчинителното наклонение придава учтивост и деликатност на разговора.
Познаването на повелителното наклонение и правилната му употреба е от съществено значение за ефективна комуникация и поддържане на приятелски тон в ежедневните взаимодействия.
Ето защо е важно да използвате нашия треньор по спрежение за изучаване на италиански!
Спрежението на глаголи е една от най-трудните части на италианския език и овладяването ѝ изисква редовна практика.
С нашия интерактивен инструмент можете да упражнявате по забавен и персонализиран начин, като се справяте както с най-често използваните, така и с по-предизвикателните глаголи. Нашият треньор ви помага да подобрите точността и скоростта си, за да направите комуникацията си по-гладка.
Независимо дали сте начинаещ или напреднал, нашият треньор по спрежение ще ви помогне да издигнете езиковите си умения на следващото ниво!